За имената

Имената също са връзка с нашия род. За значението на имената информация може да се намери на много места. Но информация за нашето име – на кого сме кръстени, защо така сме кръстени, откъде идва това има в нашия род, можем да получим от нашите родители и други роднини. Също така можем да попитаме откъде идват имената на нашите родители или други роднини, защо са дадени, има ли някаква история, свързана с това име. Фамилните имена и прякорите също носят много информация. Модерни времена – модерни имена, но така започваме да губим частица от родовата енергия. Нашите предци са отдавали голямо значение на това как и на кого ще бъде кръстено новороденото. Влагали са традиция, ум, изобретателност при избора на името, защото са разбирали колко е важно то за човека. Често ще чуем, че дадена традиция или обичай е отживелица – било то някога едно време или че дадено име вече не е модерно. Но тези отживелици и това, което е било едно време, са ни съхранили и помогнали да преминем през превратностите на живота през годините. Традицията, преживяла векове, ни е съхранила като общност, род, семейство и ни е подхранвала с енергията на предците ни, давала ни е силата да вървим напред.
Не можем да кажем какво име е правилно да се даде на детето. Можем да кажем какви са традициите в тази връзка, но изборът на името на новороденото днес правят родителите. В отделните райони на страната традициите и поверията са различни относно избора на име. В някой род може да има родова традиция в тази връзка. Добре е да разберем причината за тази традиция в рода ни. Препоръчително е преди да кръстим детето на името на някой роднина, да разберем повече за името на този човек – защо така е кръстен, и тогава да вземем решение.


За нашите имена

Стефан („венец“, „корона“) – кръстен съм на баба ми Стефана – Стефана Иванова Баланова (моминското й име), и тя ме е кръстила в църквата. Нейният род е от Еникьой (Румъния). Никога не съм се срамувал да си кажа името: Стефан. Всеки път, когато го казвам, в главата ми изплуват образите на баба ми и на Св. Стефан, чиято закрила постоянно усещам. В същото време в сърцето ми се срещат радост и болка. Радост, че нося името на тази невероятна жена, и болка, заради премеждията и трудностите, които е преживяла. От нея научих първата си молитва, от нея научих, че хората умират и стават на пръст (колкото и да ми беше трудно да го приема това на онези детски години). Научих и много други неща, а някои просто съм ги получил заедно с името й. Често има моменти, в които си казвам: „и това е от баба ми“.